Докога,
докога така ще се борят в мен
мрак и светлина.

Отдавна загубила съм
нишката на любовта .
И се лутам ,и се скитам
по лунната пътека сам сама.

Крещя, а звук не издавам.
Плача, а сълзи не текат.
Обичам,а не чувствам….
И пиша празен ред подир ред.

Намери ме и танцувай с мен ,
в очите ми огледай се
и без да разбера ,
живота ми върни .

А в замяна,
даже и на километри ,
ще бдя над тебе,
като сянка ще се стеля
и не ще позволя духа си да изгубиш.

На Александра й е неудобен светът!

Тежко сядам и
се хлъзгам .

Нежно падам и
се блъскам .

Мозъка ми около
врата се стича.

Гледам празно ,
не надничам.

Като кукла на конци,
чукам по хорските врати.

Нежно сядам и
потъвам във фотьола
от мечти.

Нежно сядам
и се взирам
в твоите очи.

Със сламка в ръка
към тебе се протягам
и от мозъка
ти да пия искам,
част по част .

А всеки иска и вярва.
Вярва в силата ,в любовта.
И чака,и иска.
А не дава нищо в отплата.

Пак седя и чакам нещо ,
що сама не мога да пресъздам.

И искам,искам.
Искам да искам ,
да получавам,
без да давам.

Ще си купя фабрика за пари ,дрехи и секс
и ще смеля всички хора по света,
мозъците ще им изсмуча ,
за да знам как да имам фабрика и за мечти.

Как да си поискам Боже??!

Как …
Защо ми е още да вярвам в изтрънатите ми мечти…

В планина пътека,
а по пътеката листа,
а под листата детски мечти .
Изтръгнати детски очи .
Раздрани детски усмивки.
Реки от сълзи .
Вятър от смях.

И глъч,детски глъч..
Поглъща те и иска в теб да влезе,
да те задуши,
да върне илюзийте ти,
да те приземи.

И предлагат ти и шепнат на ухо:
-Ела,пийни си и детско око за закуска си хапни ….

Гледам те как спиш
и искам да те обичам,
а ръката ми не спира
към теб път да си намира.

Ръцете ми,
целите са в пръсти ,
нокти орложи довършват ги.
Студенината в метал превръща ги,
към главата и сърцето ми вървят.

Кръвтта ми топла
в ледена пързалка е вече
и по нея душата ми лети,
а няма за какво да се хване ,
камо ли да се закачи.

Пътува надолу
към петите,
където мачкана ще бъде ден подир ден .

Вместо да те жадува ,
ще те мачка и пробожда,
кожата ти ще раздира.

Всичко живо от теб ще изтръгне
и ще го вкусва парче по парче
око след ръка,
устни след сърце…
Мляс…Мляс…Мляс…

Бяла,празна стая,
седи и чака ме далеч.
Иска да разбера,
правилно е или не .
Като ж правоъгълна кутия
затваря и притиска ме .
Иска…Иска…Иска..
Иска й се да знае ,
знам ли и аз самата

Потъна в сянката на черния стол ,
щракаш безжалостно в главата ми.
Обгръщаш се в перелина от мълчание
и с нея искаш
да загърнеш и пречупиш ме.

Не даваш светлина при теб да влезе,
а чакаш и искаш я.
Търсиш.
Не намираш.
И пак камъни редиш ,
и оградата си запълваш.
А седя аз отвън
и ти нося слънце на връвчица,
а то з теб било е и ще бъде само звездица.

Искам да те будя с целувки всяка сутрин,
да усещам топлината ти до мен …

Като призрак съм винаги зад теб
и те пазя,
и те чакам.
А искам само да те наблюдавам ,
ден след ден.

Седя на стола
в ъгъла,
в мрака
и се крия ,взирайки се в теб .

Примигвам
и си спомням,
преди,сега и после,
за теб и мен .

И не искам да ме виждаш,
камо ли да чуваш моя стон.
Искам да се взирам
и да гледам теб .

Ти си в мен,изпълваш ме
и не искам ,
и не чувам ,
и не трябва и да зная,
как било е и как ще бъде.

Позволи ми само още миг
да гледам отражението си в теб .

И пак името ми не запомни,

А чудеше се къде избягала е тя…

Вървях след теб като сянка,
защото и сянката ти вече ,
погубена беше.
Събирах всичко изпадащо от теб
и исках като пъзел да го наредя.

Но ти така и не позволи,
сам за затворник се обяви
и ключа към мечтите си скри…

Знам ,че само ти от всички хора,
които познавам,
си човека,който е разбрал нещо за което знаеш само ти,
знаеш колко е добро и истинско,
вярваш в него и знаеш,
че другите хора няма никога да го разберат,
по начина по който ти го знаеш.

Красотата се усеща само с чиста душа,
а тя се гради,
върху отминали убеждения и лъжи.

Толкова ли си специален ,
до почувстваш красотата в снега?
Виждаш ли красотата от смъртта,
отпускайки се в леденета пелена…

Защото само снега е бял и символ е на непорочността,
защото само чистите души се обливат в снежното сияние
и намират простота на цвета за магическа.

 

декември 2009
П В С Ч П С Н
« ное    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Страници