Be a samurai
А всеки иска и вярва.
Вярва в силата ,в любовта.
И чака,и иска.
А не дава нищо в отплата.
Пак седя и чакам нещо ,
що сама не мога да пресъздам.
И искам,искам.
Искам да искам ,
да получавам,
без да давам.
Ще си купя фабрика за пари ,дрехи и секс
и ще смеля всички хора по света,
мозъците ще им изсмуча ,
за да знам как да имам фабрика и за мечти.
Как да си поискам Боже??!
Как …
Защо ми е още да вярвам в изтрънатите ми мечти…
В планина пътека,
а по пътеката листа,
а под листата детски мечти .
Изтръгнати детски очи .
Раздрани детски усмивки.
Реки от сълзи .
Вятър от смях.
И глъч,детски глъч..
Поглъща те и иска в теб да влезе,
да те задуши,
да върне илюзийте ти,
да те приземи.
И предлагат ти и шепнат на ухо:
-Ела,пийни си и детско око за закуска си хапни ….
Гледам те как спиш
и искам да те обичам,
а ръката ми не спира
към теб път да си намира.
Ръцете ми,
целите са в пръсти ,
нокти орложи довършват ги.
Студенината в метал превръща ги,
към главата и сърцето ми вървят.
Кръвтта ми топла
в ледена пързалка е вече
и по нея душата ми лети,
а няма за какво да се хване ,
камо ли да се закачи.
Пътува надолу
към петите,
където мачкана ще бъде ден подир ден .
Вместо да те жадува ,
ще те мачка и пробожда,
кожата ти ще раздира.
Всичко живо от теб ще изтръгне
и ще го вкусва парче по парче
око след ръка,
устни след сърце…
Мляс…Мляс…Мляс…
Бяла,празна стая,
седи и чака ме далеч.
Иска да разбера,
правилно е или не .
Като ж правоъгълна кутия
затваря и притиска ме .
Иска…Иска…Иска..
Иска й се да знае ,
знам ли и аз самата
Потъна в сянката на черния стол ,
щракаш безжалостно в главата ми.
Обгръщаш се в перелина от мълчание
и с нея искаш
да загърнеш и пречупиш ме.
Не даваш светлина при теб да влезе,
а чакаш и искаш я.
Търсиш.
Не намираш.
И пак камъни редиш ,
и оградата си запълваш.
А седя аз отвън
и ти нося слънце на връвчица,
а то з теб било е и ще бъде само звездица.
Искам да те будя с целувки всяка сутрин,
да усещам топлината ти до мен …
Като призрак съм винаги зад теб
и те пазя,
и те чакам.
А искам само да те наблюдавам ,
ден след ден.
Седя на стола
в ъгъла,
в мрака
и се крия ,взирайки се в теб .
Примигвам
и си спомням,
преди,сега и после,
за теб и мен .
И не искам да ме виждаш,
камо ли да чуваш моя стон.
Искам да се взирам
и да гледам теб .
Ти си в мен,изпълваш ме
и не искам ,
и не чувам ,
и не трябва и да зная,
как било е и как ще бъде.
Позволи ми само още миг
да гледам отражението си в теб .
И пак името ми не запомни,
А чудеше се къде избягала е тя…
Вървях след теб като сянка,
защото и сянката ти вече ,
погубена беше.
Събирах всичко изпадащо от теб
и исках като пъзел да го наредя.
Но ти така и не позволи,
сам за затворник се обяви
и ключа към мечтите си скри…
Знам ,че само ти от всички хора,
които познавам,
си човека,който е разбрал нещо за което знаеш само ти,
знаеш колко е добро и истинско,
вярваш в него и знаеш,
че другите хора няма никога да го разберат,
по начина по който ти го знаеш.
Красотата се усеща само с чиста душа,
а тя се гради,
върху отминали убеждения и лъжи.
Толкова ли си специален ,
до почувстваш красотата в снега?
Виждаш ли красотата от смъртта,
отпускайки се в леденета пелена…
Защото само снега е бял и символ е на непорочността,
защото само чистите души се обливат в снежното сияние
и намират простота на цвета за магическа.
Нощта наша бе,
независимо от мрак и светлина ,
студ и сняг.
Сега седя и гледам те отдалеч и протягам да те стигна,
а в този миг изчезваш като дим.
Вървиш по улицата прашна и вече не се оглеждаш,
не усещаш мириса на лятото,
а погълнала те е есента.
Не виждаш,не знаеш
как танцуват листата и около теб палаво подскачат.
Не виждаш,не знаеш,че с вятъра ти ги пращам…
Спри.
Загледай се как танцуват,
полъха им долови
и ме усети…
На прашлясалата улица,мракът и вятърът се бореха,кой по-зловещ ще се окаже,
как красотата да отнемат от танцът на листата…
А не знаеха,че колкото по-силно бушуват,толкоша по-високи листата си играеха..
Смехът отекваше в блоковете и връщаше спомена за отминалите слънчеви дни..
С аромата си напояваха въздуха и разстилаха щастие..
А никой така и не забеляза танца на листата ,виещи се като вихрушка,играейки болеро в октомврийската вечер…
