Докога,
докога така ще се борят в мен
мрак и светлина.
Отдавна загубила съм
нишката на любовта .
И се лутам ,и се скитам
по лунната пътека сам сама.
Крещя, а звук не издавам.
Плача, а сълзи не текат.
Обичам,а не чувствам….
И пиша празен ред подир ред.
Намери ме и танцувай с мен ,
в очите ми огледай се
и без да разбера ,
живота ми върни .
А в замяна,
даже и на километри ,
ще бдя над тебе,
като сянка ще се стеля
и не ще позволя духа си да изгубиш.