С млечно белите си бедра
приканващо ще нашепвам
- “ела,ела…
посети в нощтта”…

Като листа от орхидея
изсипи се върху мен,
с нежния аромат овладей ме …

Със самотните си клонки
от душата ми забирай
и отнемай
без грам да връщаш.

Защото за това съм тук,
любовта си само с докосвания
безплатно да раздавам.

И никога недей ме пита след това
“Накъде отиваш в нощтта с таз разрошена коса
и почервенели устни от любовта…”

На Слава

Но те обожавам ,
защото гола като пеперуда,
без свян около мен си позволяваш да кръжиш.

Нима виждал е някой нявга,
нещо по-красиво
от голотата на една жена?

С напъпила младост у нея,
като у пролетните цветя.

Излегната нежно в света,
с поглед докарващ те до ръба на лудостта.

С мека като мляко кожа,
настръхнала от падащата,
като хиляди целувки от нежен любовник,
коса.

Седяща на прозореца
с леко притворени крака
и взирайки се,
чакайки вятъра
да докосне изгарящата й душа.

Капките роса са нейният любовник,
а погледите чужди
са адските окови,
приковаващи я,
правейки я нечия жена.

Но какво по-красиво
от гола,свободолюбива жена?
Седяща на прозореца с леко притворени крака.

Коси като злато ,
устни алени,горещи,
тяло на богиня
и
само вятърът докосващ твоята чужда любима.

Снимка: Яна Лозева

Ще се надвесваш ли
усмихнат над мен?

Ще топлиш ли с целувки
гръбнака ми студен?

Ще оставиш ли диря
в съзнанието ми,
създавайки ми илюзия,
че ако някога, някъде
останеш насаме с мен,
ще ме грабнеш като в онзи дъждовен ден.

Ще се надвесваш
усмихнат над мен.

Ще топлиш с целувки
грубнака ми студен.

И ще оставиш диря
в съзнанието ми
за теб и мен …

Не ме докосвай с очи негледащи,
там където устните ти още парят.

Не нашепвай думи безмълвно
с празни обещания.

Не оставай
заради собствената си облага.

Бягай около мен ,
върти се в кръг.
Със сребърна писалка
желанията ми изписвай.

И не ме съди ,
че гледам друг,
тъй както той гледа теб .